Татяна Буруджиева: Съмнявам се, че Кунева ще „изкопае“ гласове

Татяна Буруджиева е политолог и Социолог

Доц. Татяна Буруджиева е политолог и Социолог. Завършила „Св. Климент Охридски“ Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет. „Всеки ден“ потърси гледната точка на доц. Буруджиева за политическата атмосфера у нас, както и мнението й дали има риск гръцкият модел на силна фрагментарност да се пренесе и в България на следващия парламентарен вот.

 

Доц. Буруджиева, струва ли ви се, че буквално в последните дни партиите у нас започнаха лека-полека да припомнят, че идват парламентарни избори с някои обещания от опозицията и крупни мерки срещу престъпността от управляващите?

 

Наистина мисля, че партиите започват да се привеждат в готовност за избори. Дали това е реално обаче, всичко зависи от това дали съществува риск от организирането на предсрочен парламентарен вот. В демократичните страни партиите работят за редовните избори поне година преди да се проведат. Така че и от тази гледна точка вече не е рано да се говори за това. Иначе в България като цяло партиите имат навика да влизат сравнително по-късно в същинска кампания, но предкампанийният период, опитът да се въздейства както върху кондицията им отвътре, както и в привличането на допълнителни електорални тела, и у нас започва рано. Това обикновено се случва с повечко скандали и вадене на ножове под формата на негативни факти. Година преди изборите те вече започват да дават и определен тип обещания.

 

Наистина ли има риск от предсрочни избори?

 

Истината е, че ГЕРБ е партията, която ще реши това. Въпреки тежкото състояние на икономиката заради кризата и неефективната борба с нея виждаме, че гражданите все още не са изпаднали в амока, който обикновено се получава, когато решат, че са останали без изход. Няма ситуация, в която хората да се чувстват толкова зле, че да излязат на улицата и сами да докарат нещата до предсрочни избори. В момента, въпреки безработицата и доходите в плачевно състояние, българинът все още има надежда, че управляващите могат да направят нещо. Той дори се притеснява от дестабилизация, защото тя съвсем може да влоши положението. Така че сега в пълна сила действа принципът: не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле. Другият вариант за предсрочни избори е решение на ГЕРБ за това. Въпросът обаче е защо биха ги поискали. Отговорът се корени в това какво е състоянието на партиите у нас. Ако ГЕРБ инициират предсрочни избори тази есен, ще имат известно преимущество, защото засега всички други партии, решавайки вътрешни проблеми като собственото си създаване или излизане от лидерските битки, са в по-тежка кондиция от ГЕРБ.

 

Да не ги подтикнем да го правят?

 

Не, едва ли. Да, политолозите правят прогнози и анализи и, разбира се, очакват някой да ги чуе, но същите прогнози ги правят и в ГЕРБ. Те с просто око виждат, че имат достатъчно сили, ресурси и електорално доверие. Във времето обаче и другите партии, които се създават сега, може да засилят позиции.

 

Има ли опасност да се пренесе ситуацията в Гърция и при нас с тази фрагментаризация?

 

В Гърция наистина се случи нещо уникално – те наистина не са имали толкова много партии в парламента досега. Бяхме свикнали там да наблюдаваме някакъв особен балкански вариант на английския модел – две силни партии, които се сменят във властта, и множество други малки, за които най-големият успех е въобще да стигнат до парламента. Сега за първи път една от двете силни партии досега е вече трета, т.е. онази много мъничка част, която преди се отцепи от ПАСОК, образувайки нещо средно между компартия и ПАСОК, в момента реално изразява левицата в Гърция. Струва ми се обаче, че тази уникална ситуация там наистина е свързана главно с решаването на техните национални проблеми и много трудно би се възпроизвела в други страни. Защото това, с което спечелиха и крайнолевите, и крайнодесните, и центърът, беше ясната декларация, че са против рестриктивните мерки от Европейския съюз. Чрез разнообразието в парламента Гърция си търси решаването на тежките икономически и социални проблеми. В България ще бъде пресилено да кажем, че изборите ще се решат от такъв фактор, макар и той да не е по-малко важен за нас. Ние също рискуваме да попаднем в доста неблагоприятно положение на икономиката, ако няма стимули за нея. Моето очакване е в предизборната си кампания партиите да предложат вижданията си това да се осъществи. Дълбоко се съмнявам обаче, че това ще бъде мотивацията на гражданите да ги изберат.

 

И у нас се чу предложение за съставяне на правителство на националното единство. То беше на ДПС, но като че ли се загуби в пространството. Защо?

 

Във всеки случай това е разговор, който партиите в следващия парламент ще трябва да водят. Проблемът на подобен апел е, че не стана ясно към кого е насочено то. Тепърва предстоят избори. Ако това беше предизборен призив, можеше да приемем, че това е позицията им, но той бе отправен твърде рано.

 

Съгласни ли сте с мнението на колегите ви, че следващото управление ще е коалиционно?

 

Да, защото всички имаме идея горе-долу как ще изглежда съставът на следващия парламент. От това, което се вижда досега, до този момент, става ясно, че ще влязат 6 партии. Дали при това раздробяване крайнодесните ще успеят да вкарат някого или не, е трудно да се прогнозира. Виждате, че РЗС се разпадна, „Атака“ е на няколко парчета и не може да се каже. Разумният развой е за 6 парламентарно представени партии. Много е вероятно конфигурациите да се променят драстично при такъв изход. След като сега имаме правителство на малцинството, няма никаква логика, нито индикатори, че ГЕРБ ще може да постигне нивата от 2009 г., а това означава, че ще им е необходим партньор. Възможен е и центристко-ляв модел, но най-разумното е следващото правителство да разполага с по-голяма тежест в обществото – дали ще е на национално спасение или на икономически възход.

 

Обществото обаче се вълнува и от новите. Коя от големите партии сега би имала най-голяма полза да се коалира с проекта на Меглена Кунева „България на гражданите“? Някои я смятат за таралеж в гащите.

 

Тя е по-скоро един добър администратор и чиновник, отколкото политик. Големият въпрос заради нея е дали партиите ще успеят да си оградят достатъчно добре избирателите, за да не допуснат изтичането им към нея. Както се случи на президентските избори. Това обаче бе нормално, защото вотът тогава беше мажоритарен, а при него партиите или нямат кандидати, или не са им добри. Сега обаче сме пред парламентарни избори и аз дълбоко се съмнявам, че Кунева ще успее да изкопае гласове за нейната формация от останалите партии. Тя ще трябва да разчита на хора, които не гласуват особено активно и които не са активни политически като цяло. А нейните апели, начинът, по който тя и проектът й комуникират, е насочен към едни разумни и мислещи хора. Те пък имат склонност да помнят. И припомнянето на нейната политическа биография – пътят й от НДСВ до Европейската комисия, ще повлияят на разумните. Така че Кунева има шансове само ако реши най-накрая кои са нейните избиратели и да започне да си работи с тях и да им влияе. Общото приказване – да хванем електорат от някоя друга партия, няма да й помогне.

 

Като казахте НДСВ, учудиха ли ви думите на шефката на НДСВ Христина Христова, че от движението не изключвали и работа с Кунева за изборите догодина?

 

Проблемът на НДСВ е бързината, с която СДС и ДСБ потвърдиха коалицията си. Оттук нататък Синята коалиция може да се обръща към други формации вдясно, но НДСВ остава в особената ситуация да се пробва за коалиция с някой, който може да влезе в парламента. Заради това, в името на политическото оцеляване на партията, Христова е направила това изявление.

 

Доц. Буруджиева, вие познавате БСП отвътре. В левицата май не се харесва особено появяването на Кунева?

 

За БСП, независимо кой ще е новият й лидер, ще бъде ключово постигането на висок резултат на изборите. Това изключва кампания, в която левицата да се занимава с партньорския въпрос. БСП най-много да каже, че ще работи за правителство на националното спасение, но партията ще гони собствения си висок резултат. Това е от значение за цялото й бъдеще. В момента БСП се намира на един кръстопът и се съмнявам, че биха се занимавали със съюзи, преди да е ясно какъв резултат са постигнали самите те. В интерес на истината, по пътя на логиката, нито една партия не би трябвало да се стреми особено силно към власт в тази тежка ситуация. Единствената, която може да си позволи да говори за управление в този момент, е БСП, но само при положение, че Станишев остане неин лидер – заради възможностите си да постигне огромна промяна в отношението на Европа към България.

 

Националният предизборен щаб, който от левицата се канят да създават след конгреса, ще я изведе ли до силни позиции за изборите?

 

Не мога да кажа, защото всичко зависи какво ще е поведението на хората. Два са вариантите – или ще се изпада в по-голяма апатия, което винаги е в полза на статуквото, или е възможно да се получи освирепяване, което отваря избирателя към промяна. Вотът така или иначе е продажба на надежда и всяка партия има шанс да продаде своя дял от надеждата.

 

Важно е и кой влиза в ролята на Джани Родари, за да я продава.

 

Затова за БСП е много важно какво ще се случи на конгреса.

 

 

 

/КРОСС/

 

 

 

Вашият коментар

*


× 6 = 54

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>